Великден – християнският празник с езически традиции

Вероятно вече всеки е чувал, че най-големият християнски празник – Възкресение христово (Великден) всъщност е взаимстван от други религии. Традиции, символика, обреди и обичай – събирани от тук от там и адаптирани към нуждите на християнската църква дават облика на празника за християнските народи днес. Боядисваме яйца, борим се с тях, ядем козунаци и си казваме „Христос воскресе“…

Но какво е общото между зайците, яйцата, козунаците и Великден?

Ще започнем с това, че Великден е празник, който е много по-стар от християнството. Дори и църквата не отрича този факт! Естествено няма как да се е празнувало възкресението на Исус векове, преди той да е бил роден. Очевидно първоначалният смисъл на този празник е друг.

Вавилонската богиня на плодородието Семирамида е известна още като Ищар. Всъщност на вавилонски името й се произнася Ийстър! Така че реално Великден (на англ. Easter – Ийстър) е празникът на плодовитостта, наречен на вавилонската богиня Ищар. Колкото до боядисаните яйца, зайците и козунаците – за тях нищо не се споменава в библията. Просто защото тези символи са взети от други култури и принадлежат на пролетния празник на плодовитостта.
Ето и какво означава всеки един от символите:

Боядисаните яйца

Според вавилонската легенда, всяка година на този ден Ищар слиза от небето с яйце. Яйцето е символ и на раждането на нов живот. А както вече казахме Ийстър е празник на сексуалността и плодовитостта. Размяната на яйца пък е още по-стар езически ритуал, срещан в почти всички древни култури. На запад е много разпространена традицията на Великден възрастните да скриват боядисани яйца и децата да ги намират. Този обичай произлиза от вярването, че всеки, който намери боядисано яйце на този ден ще бъде благословен от Ищар.
Що се отнася до чукането с яйца – закачките покрай това не са много далеч от истината. С времето чукането с яйца постепенно е изместило истинското съвкупляване в чест на празника на плодовитостта.

Великденските зайци

Зайците са едни от най-плодовитите домашни животни, затова и не е чудно, че са символ на плодовитостта и похотта. Неслучайно логото на „Плейбой“ е заек! А в древната митология откриваме много силна връзка между Ийстър и зайците.

Предгерманската богиня на пролетта, чийто символ е заекът се нарича Остара (или Еостра). Според Тевтонска легенда един зимен ден, както се разхождала богинята намерила умираща от глад и студ птичка. Тя превърнала птичката в заек, за да има пухкава козина да я стопли. Освен това зайците умеят много по-лесно от птиците да намират храна в снега. Когато дошла пролетта, заекът започнал да снася яйца, да ги украсява и да ги поднася на богинята Остара в знак на благодарност.

Козунаците

Според текстове от Стария завет израилтяните са пекли обредни хлябове, за да ги поднесат на старите идоли, а Бог се гневил на това. Ето защо тогавашните християнски отци искали да сложат край на тази езическа традиция. Въпреки всичко тя продължавала да бъде голямото удоволствие за празника на Възкресението. В крайна сметка отците се примирили с желанието на жените-езичници и вместо да анатемосват и забраняват, започнали да освещават кръглите езически хлебчета, разсечени от кръстния знак.


Християните днес виждат в тези козуначни хлебчета символ на разпъването на Христос на кръста. Но както вече разбрахме реално произходът им е друг. Много преди това англосаксонците приготвяли тези кръстосани хлябове в чест на Остара. А самите кръстове върху тях представлявали четвъртините на луната и връзката със земята.

Тогава каква е причината за това смесване на празници, традиции и символи?

Причината е много проста – стремежът ранното християнство да бъде наложено като масова религия. Много силна подкрепа християнството намира в лицето на император Константин I Велики, който го провъгласява за държавна религия. А преди това в Митраизма (мистериален култ, практикуван в Римска империя от II в. пр. н.е до IV в. сл. н.е.) правото да бъдат последователи на Митра имат само мъжете. При това не всички, а само проявилите се с храброст и ум. В същото време християнството с радост приема всеки желаещ – мъже и жени, бедни и богати. Всеки, който е склонен да приеме, че езическите ритуали, на които до вчера се е отдавал с удоволствие, днес вече са адаптирани от Христовата църква.

Така на практика познатият празник, но вече под името Великден бива възприет по-лесно от масите, а заедно с него и новата религия. Това далеч не е първия случай на ритуали адаптирани от една култура към друга, но пък е много ярък пример за успешно копиране. Така от една страна по-безболезнено се прокарва новата религия, а от друга – успешно се потъпква старата.

И в крайна сметка дали и какво да празнуваме?

В днешно време светската част на обществото отбелязва пролетното равноденствие, докато религиозните християни празнуват Възкресението. Но по мои наблюдения в България хората масово не знаят точно какво празнуват. Знаят, че Христос възкръснал, че се боядисват яйца и се ядат козунаци. И с това познанията се изчерпват – няма значение какво празнуваме, важното е, че се събират 4 почивни дни и може да отидем я на почивка, я на гости, барбекюта по поляни и т.н. Което в крайна сметка не е лошо нещо. Религиите са затвори за умовете. Религиите разделят хората. А празниците са, за да си починем, да се разтоварим и да се порадваме на живота.
Това е и моето послание към вас за празника – радвайте се на мига, на пролетта, на слънцето, на зелените тревички и на пеещите птички. Хапвайте яйца, козунаци и въобще който каквото обича да си хапва. Не мислете за религии, кръстове, ритуали и символи. Усмивките са по-важни!

Тази статия е сбит и смекчен преразказ на много по-подробни материали по темата от други сайтове. Не претендирам за изчерпателност, а не беше и такава целта. Реших да ви запозная с някои основни щрихи от реалната картина. Ако все пак искате да знаете подробностите (някои от тях са много брутални и не са препоръчително четиво за ревностни християни), ето линкове към въпросните статии:

Езическите корени, втъкани във Beликден

Окултните корени на Beликден

Произход на великденския заек

Ако не сте религиозни и ревностни християни (щом още четете, вероятно не сте)… Ако не сте оперирани от чувство за хумор, тази статия може би ще ви допадне: Как да отговаряме на „Христос воскресе“ за атеисти и агностици